Най-старото българско заселване в Истанбул води началото си от първата четвърт на VII в. Великият български хан Кубрат, който заздравява връзките си с Източен Рим и приема християнството, предизвиква и образуването на първата заселена българска колония тук.

Българският княз и бъдещ български цар Симеон, който остава дълго време в Истанбул през 9 век, отсяда тук със значителната си свита и учи в Магнаурската гимназия. В източниците се споменава, че през същия период в Истанбул е живяла многолюдна българска колония период.

През 11 век, след края на съществуването на първото българско царство от Източната Римска империя, част от семейството на последния български цар Самуил се заселва в Истанбул с антуража си и се смесва с семействата на византийските династии Кантакузен, Дукас , Комнен, Ласкарис и Палеолог.

Сведения за българите, заселили се в Истанбул по време на Източната Римска империя, се споменават в мемоарите на изброените по-горе фамилии от династията, но до наши дни не са запазени много сведения за селището.

След прехода на Истанбул под османско владичество, съществуването на българско население в Истанбул продължава до 18 век, наричайки българите в Истанбул градинари, коняри, търговци и сезонни работници че те са гръцки граждани и че са от българските земи и живеят и работят тук, е само религиозно определение за този период и няма друго значение, освен че са изповядвали християнската православна религия. 17. Еремя Челеби Кьомюрчиян, османски историк и пътешественик от арменски произход, живял през 19 век, също споменава, че собствениците и работниците на всички овощни градини в областта Йедикуле са били българи.

Софроний Врачански, една от известните личности на българската църковна история от 18 век, споменава в спомените си, че е отишъл в Истанбул, за да уреди дълговете на покойния си баща и чичо си, и се е срещнал там със свои роднини и сънародници.

Постоянно и по-многолюдно българско заселване в Истанбул започва през 18 век. Започва да нараства от средата на годината, тежките феодални условия, въстанията на Кърчали, войните карат българите, живеещи в Северна България, Тракия и Македония, да напуснат родината си и да се заселят в Истанбул в търсене на по-добри условия за живот. .

Заселилите се в Истанбул българи стават известни като търговци, коняри, градинари, търговци, кожари, обущари, пекари, млекари, търговци на стоки, рибари, готвачи и шивачи.

През 1826 г., с премахването на еничарския корпус и създаването на армията Asakir-I Mansuriye Muhammediye на негово място, хиляди шивачи и шивачи от български произход са наети от османския султан II, за да задоволят нуждите от облекло на новосъздадената армия . Поканен е в Истанбул от избухналите през този период гръцки въстания, които също водят до това, че българите са предпочитани като лоялна нация. Тъй като Танзиматският едикт от 3 ноември 1839 г. дава на българите, както и на други народи от Османската империя, правото на свободно движение и свободна работа, наред с други права, броят на хората, идващи в Истанбул за образование, работа и установяване, се увеличава.

През 50-те години на XIX век историците от този период посочват българското население в Истанбул като 30 000 души.

В това число не влизат българите, които идват на сезонна работа, като добавят това число, някои историци увеличават общото население на 80 000 души.

Наличието на просветено, образовано и съзнателно българско общество в Истанбул през 19 век ще доведе до формирането на българско национално културно самосъзнание за кратко време и ще гарантира, че Истанбул ще се превърне в един от най-важните центрове на българското културно пробуждане.

княз Стефан Богориди, Гаврил Кирстевич, Драган Цанков, Иван Богоров, Др. Христо Стамболски, БРАТЯ ТИПТАВОВИ, АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ, Георги Золотович, Константин Величков, Георги Сава Раковски, Марко Балабанов, Петко Р. Славейков и Неофитис Бозвели, Авксенти Плв ВСКи, Панарет Пловдивски Духовници като , Партений Зографски, Антим I, Йосиф I форма основата на българския религиозен и културен идеал тук се превърна в център на българското просвещение, културно съзнание и печат.

                                                                                               Княз Стефан Богориди използва авторитета и влиянието си, за да получи разрешение от султан Абдюлмеджит да създаде българска църква в Истанбул. Подареното от него имение в кв. Фенер е организирано като църква с финансовата помощ на богати българи и усилията на доброволци и е осветено като храм на 9.10.1849 г. Година по-късно срещу църквата е построена сградата Метох, върху земя, подарена от княз Стефан Богориди. В тази сграда първото българско училище в Истанбул, училището „Свети Кирил и Методий“, започва обучението си през 1857 г. Междувременно сградата на Метох е била използвана и за цели като общежитие, печатница и се извършват оживени културни дейности. В сградата се отпечатват 20 български вестници и списания..

Българската екзархия е учредена с указ от 28 февруари 1870 г., подписан от султан Абдулазис, с който официално се признава съществуването на Истанбулската българска общност. Указът разпорежда създаването на нова религиозна институция, наречена Българска екзархия, и също така заявява, че Екзархията е единственото пълномощно представителство на българите в османските земи. Фенерската гръцка патриаршия, недоволна от ситуацията, обявява Българската екзархия за разколническа. църква през 1872 г., което води до помирението между двете религиозни институции през 1945 г. След мирния процес през 1945 г. съществуването на Българската екзархия е премахнато и е създадена Българската патриаршия в София.          

В резултат на реставрационните дейности, извършени през 2016 г., сградата на Метох, която е била културен център от епохата на българското Просвещение, е спасена от окаяното състояние, в което се намира дълги години, а днес е превърната в сграда музей, където е изложено миналото на българската общност в Истанбул и се използва за тази цел и до днес.

Величествената желязна църква Свети Стефан, построена на мястото на старата дървена църква, беше осветена и отворена отново за богослужения на 7 януари 2018 г. след реставрация от около 7 години.

Има много сгради, собственост и построени от Истанбулската българска общност. Но тъй като българското население в Истанбул намалява с времето, някои от тези имоти са загубени по различно време и по различни причини. Сред тези имоти са построената от Евлоги Георгиев българска болница и болницата „Св. Можем да изброим църквата Пантелеймон, сградата на Българското духовно училище, старата сграда на Екзархията в квартал Ортакьой, училищните сгради в Кумкапъ, Бейоглу и Ортакьой.

През последните години връщането на някои от имотите беше осигурено с новоприетия Закон за фондациите.

Един от най-големите проблеми на българската общност в Истанбул е, че няма българско училище, както беше, и затова младите хора трудно говорят на родния си език. Преобладаващата идея е, че трябва да се положат усилия за предаване на културната идентичност на бъдещите поколения. Българската общност в Истанбул живее в хармония с този древен и вечен град и безпроблемно продължава своите религиозни традиции и култура.

Горда с миналото си и готова да общува с целия свят, истанбулската българска общност е наясно, че тук я очаква много по-щастливо бъдеще.